Устойчиво селскостопанско развитие в България и Европейския съюз

По време на борбата с пандемията от COVID–19 Европейската комисия се съсредоточи върху конкретни действия за постигане на осезаем напредък в областта на целите за устойчиво развитие – Sustainable Development Goals (SDG`s). Цел за устойчиво развитие № 2 гласи – „Прекратяване на глада, постигане на п...

Full description

Bibliographic Details
Published in:Икономика и управление на селското стопанство
Main Author: Антон Митов
Format: Article
Language:Bulgarian
Published: Agricultural Academy 2023-06-01
Subjects:
Online Access:https://agriacad.eu/ojs/index.php/bjaem/article/view/1773
_version_ 1848758432705806336
author Антон Митов
author_facet Антон Митов
author_sort Антон Митов
collection DOAJ
container_title Икономика и управление на селското стопанство
description По време на борбата с пандемията от COVID–19 Европейската комисия се съсредоточи върху конкретни действия за постигане на осезаем напредък в областта на целите за устойчиво развитие – Sustainable Development Goals (SDG`s). Цел за устойчиво развитие № 2 гласи – „Прекратяване на глада, постигане на продоволствена сигурност и подобряване на храненето, насърчаване на устойчивото земеделие“. Конкретно тази цел за устойчиво развитие се стреми да сложи край на глада и недохранването, както и да осигури достъп до безопасни храни в достатъчен за задоволяването размер. Реализирането на тази конкретна цел зависи от насърчаването на производството на устойчиви системи и увеличаване на инвестициите в инфраструктурата на селските райони, както и развитието на селскостопанските изследвания. Както се уточнява в разработката, тъй като няма „големи проблеми”, свързани с глада в ЕС, ЦУР 2 „Нулев глад“, в контекста на ЕС, се фокусира главно върху устойчивостта на селскостопанското производство и неговото въздействие върху околната среда. Тенденциите от последните пет години по отношение на жизнеспособността и устойчивостта на селскостопанското производство са благоприятни в някои отношения, в други имат нужда от регулация. Използваните в методически аспект показатели са разделени в три основни групи: 1. Недохранване – Индикатор: Коефициент на затлъстяване. 2. Устойчиво селскостопанско производство – Индикатори: Факторен земеделски доход на годишна работна единица; Правителствена подкрепа за селскостопански изследвания и разработки (иновации); Площ с биологично земеделие; Хармонизиран индикатор за риск от пестициди (HRI1). 3. Въздействие на селскостопанското производство върху околната среда: Емисии на амоняк от селското стопанство; Нитрати в подземните води; Установена сериозна водна ерозия на почвата; Общ индекс за земеделските птици.
format Article
id doaj-art-e01e6fb724c3449e8da7901ec00b6e32
institution Directory of Open Access Journals
issn 0205-3845
2534-9872
language Bulgarian
publishDate 2023-06-01
publisher Agricultural Academy
record_format Article
spelling doaj-art-e01e6fb724c3449e8da7901ec00b6e322025-10-14T16:10:43ZbulAgricultural AcademyИкономика и управление на селското стопанство0205-38452534-98722023-06-01682Устойчиво селскостопанско развитие в България и Европейския съюзАнтон Митов0Институт по аграрна икономика, Селскостопанска академия – София По време на борбата с пандемията от COVID–19 Европейската комисия се съсредоточи върху конкретни действия за постигане на осезаем напредък в областта на целите за устойчиво развитие – Sustainable Development Goals (SDG`s). Цел за устойчиво развитие № 2 гласи – „Прекратяване на глада, постигане на продоволствена сигурност и подобряване на храненето, насърчаване на устойчивото земеделие“. Конкретно тази цел за устойчиво развитие се стреми да сложи край на глада и недохранването, както и да осигури достъп до безопасни храни в достатъчен за задоволяването размер. Реализирането на тази конкретна цел зависи от насърчаването на производството на устойчиви системи и увеличаване на инвестициите в инфраструктурата на селските райони, както и развитието на селскостопанските изследвания. Както се уточнява в разработката, тъй като няма „големи проблеми”, свързани с глада в ЕС, ЦУР 2 „Нулев глад“, в контекста на ЕС, се фокусира главно върху устойчивостта на селскостопанското производство и неговото въздействие върху околната среда. Тенденциите от последните пет години по отношение на жизнеспособността и устойчивостта на селскостопанското производство са благоприятни в някои отношения, в други имат нужда от регулация. Използваните в методически аспект показатели са разделени в три основни групи: 1. Недохранване – Индикатор: Коефициент на затлъстяване. 2. Устойчиво селскостопанско производство – Индикатори: Факторен земеделски доход на годишна работна единица; Правителствена подкрепа за селскостопански изследвания и разработки (иновации); Площ с биологично земеделие; Хармонизиран индикатор за риск от пестициди (HRI1). 3. Въздействие на селскостопанското производство върху околната среда: Емисии на амоняк от селското стопанство; Нитрати в подземните води; Установена сериозна водна ерозия на почвата; Общ индекс за земеделските птици. https://agriacad.eu/ojs/index.php/bjaem/article/view/1773устойчиво развитиецели за устойчиво развитиеЕвропейска зелена сделка
spellingShingle Антон Митов
Устойчиво селскостопанско развитие в България и Европейския съюз
устойчиво развитие
цели за устойчиво развитие
Европейска зелена сделка
title Устойчиво селскостопанско развитие в България и Европейския съюз
title_full Устойчиво селскостопанско развитие в България и Европейския съюз
title_fullStr Устойчиво селскостопанско развитие в България и Европейския съюз
title_full_unstemmed Устойчиво селскостопанско развитие в България и Европейския съюз
title_short Устойчиво селскостопанско развитие в България и Европейския съюз
title_sort устойчиво селскостопанско развитие в българия и европейския съюз
topic устойчиво развитие
цели за устойчиво развитие
Европейска зелена сделка
url https://agriacad.eu/ojs/index.php/bjaem/article/view/1773
work_keys_str_mv AT antonmitov ustojčivoselskostopanskorazvitievbʺlgariâievropejskiâsʺûz