| Summary: | Възникващата зрелост се характеризира с психосоциален мораториум до 30 годишна възраст, а психосоциалният мораториум предполага криза или дистрес на идентичността. Интерес за нас представляват възможните взаимовръзки между характеристиките на развитието и дистреса на идентичността и тяхното опосредстване от процеси на себерефлексия. В изследването участват 202 изследвани лица на възраст 17-30 години. Използвани са Въпросник за измерване на дименсиите на възникващата зрелост (IDEA), Скала за измерване на дистреса, свързан с идентичността (IDM) и Въпросник за проактивно-ригидно осмисляне (RRQ). Резултатите разкриват, че съществува права корелация между общото ниво на дискомфорт и негативността/ нестабилността и обратна корелация при кариерния избор и чувството за „помежду“ от друга страна. Негативността/ нестабилността е предиктор както за по-силно преживяване на общ дискомфорт, така и за по-продължително преживяване на дистрес на идентичността. Отделянето от родителите е също предиктор за преживяване на по-високо общо ниво на дискомфорт, а работата (паралелно с образованието) – предиктор за по-продължителен преживяван дистрес. Ригидното осмисляне е медиатор във връзката между дименсията негативност/ нестабилност и продължителността на преживяван дистрес.
|
|---|
